Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад.Ангел Балевски показва особено големи интереси и познания и в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. Тази богата душевност, това щастливо съчетание на рационалното и духовното не само че не предизвикват раздвояване, но усилват възможностите за дейността му като голям учен в областта на техническите науки.

Ангел Балевски отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, в чиито ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма и не може да има, и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест.

Част от трудовете на акад. Балевски разглеждат проблеми от областта на изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави. Друга група негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите, трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован и във всички развити индустриални страни.

Според твърденията на специалистите акад. Балевски за първи път изяснява въпроси, които дълго време не са били ясни или по които са съществували спорни схващания и хипотези, като например експерименталното потвърждение на хипотезата на Моор за максималните тангенциални напрежения, експерименталното изследване на скокообразната деформация на металите при натоварване на огъване, на усукване или на комбинация на двете, доказаната възможност за отстраняване на вътрешните напрежения в отлети тела чрез вибриране, установяване на критерии за устойчивост на чугуните срещу термичен удар и други.

Балевски разбира науката като неуморно труженичество, като постоянен стремеж да се проучват тайните и законите на природата и обществото, на човешкото поведение. Всякога се е вмислял в тия големи проблеми и с малка доза философска настройка. И тов е било вече източник и за едно по-високо научно вдъхновение. Случвало ми се е да бъдем заедно сред природата и да общуваме с нея. Разговаряли сме с часове за тайните на микро- и макрокосмоса, за човека, който със своето съвършенство отразява и въплъщава в себе си всичко най-висше, до което е достигнала природата. И при тия разговори и съзерцания Балевски е търсил моралните стойности, спомняйки си било велики писатели, било велики мислители и учени.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”, доклад по случай 70-годишнината му

• • • 

Значително място в дейността на акад. Балевски заема всичко онова, което той върши като организатор и ръководител на науката. Той има вече немалко свои произведения, по-големи или по-малки трудове, някои от които писани, други изнесени устно, импровизирано и записани на стенограма, в които проникновено, със заангажирана страстност тълкува въпросите за организацията и за задачите на нашата наука, за ролята на Българската академия на науките, за общонационалния ни живот, за характера на научно-техническата революция.

ПАНТАЛЕЙ ЗАРЕВ
„Живот, отдаден на науката”

Името на акад. Балевски се нарежда между имената на онези учени у нас, които поставиха основите и участвуваха активно в изграждането на съвременната българска техническа наука и образование, които начертаха насоките за създаването и развитието на нашата машиностроителна промишленост.

Личността на акад. А. Балевски се очертава ярко на фона на нашата общественост с големите достойнства на ерудирания преподавател, учен и организатор на българската наука, на неуморния обществен деец и пламенен родолюбец, на човека със силно изострено съзнание за дълг, морал, етика и гражданска доблест.

Чл.-кор. ЛЮБОМИР КАЛЕВ