„Няколко дни ни делят от закриването на изложбата на младия художник Бочо Донев. Роден в недрата на Балкана, закърмен и подхранван от нашия селски бит, той носи отпечатъка на средата, от която изхожда – скромен и непретенциозен, а въпреки това дарованията му го наложиха като художник-портретист. Вече 3-4 години са зад нас, в които той можа да обърне внимание на нашата критика с своите постижения, да подхрани вярата и укрепи убеждението, че ще заеме едно завидно място в бъдещето на нашето изкуство.
   ...
За забелязване у Донева е, че заложбите му се развиват решително напред с една планомерност и непоколебимост, и още със стремежът му да търси, изучава и да осмисля своите платна. Той проявява естествена леснина да прониква в душата на модела и да предава характера му непринудено и лесно, без особена натруфеност, но с поразителна вещина и сигурност в четката.”

А. Андреев
„Изложбата на Донев”
в. „Хемус”, № 84, 15 юни 1930.

• • • 

„В сегашната изложба на Донев, устроена от 8 до 12 ноември в читалището, преобладава пейзажа. Ние знаехме художника за портретист и затова изложбата ни изненада.

Донев в пейзажите си третира природата, по-точно – Троянската природа и в картините му има определеност и конкретност, които дават възможност да се съди за ценните му качества. За пръв път нашата природа с нейните особености – планини, ливади, гори, синьо небе и дълбочина – намират верен и прекрасен израз в таблата на един художник.

В пейзажите на Донев има топлота, яснота и спокойствие, които безспорно отразяват една красота, излязла от душата на художника.
         …
С тая първа своя пейзажна изложба Донев дава доказателство, че владее пейзажното изкуство и ние се надяваме, че след това той ще премине по-нататък – понеже всички технически данни са на лице – и ще се възмогне до едно творчество, в което ще може да даде в свободни композиции не само типичното в нашия пейзаж, но и характерното за нашия дух и бит.”

Д. Гимиджийски,
„Изложбата на Донев”
в. „Хемус”, № 149, 15 дек. 1933.