ЕПОПЕЯТА под Марагидик. С., ОФ, 1967, 80 с.
БАЛКАНДЖИЙСКА летопис. С., ОФ, 1974, 159 с.
ВОДА изпод корена. С., ОФ, 1980, 279 с.
КЕРАМИКАТА през Възраждането. С., „Проф. М. Дринов”, 2000, 54 с.
ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА ЗАНАЯТИТЕ В ТРОЯНСКИЯ КРАЙ / Ц а н о в, Г., Ст. Ковачев, Т. Тотевски. С., БАН, 1992, 161 с.
ПРОДАЙ НИВАТА – КУПИ ПУШКА/ Ц а н о в, Ганко, Марко Семов. С., 1995.

РЕЗБАТА в Никуля черква. С., Реклама, 1976, 16 с. с ил.
ГОРЯНСТВО и стругарство. С., Реклама, 1977, 10 с. с ил.
ПЕТЪР Цанков. Троян, 1977, 8 с. с ил.
ДЯНКО Дянков. Троян, 1981, 8 с. с ил.
МИНКО Банковски. Троян, 1981, 8 с. с ил.
ЦОЧО Ковачев. Троян, 1981, 8 с. с ил.
БАЮ Добрев. С., Реклама, 1985, 8 с. с цв. ил.

• ЗАБРАВЕНИЯТ. // Подем (Троян), № 53, 1 авг. 1942.
• ЗАКЪСНЯЛАТА вечерня. (Разказ). // Вечерни новини, № 43, 20 февр. 1956.
• В скута на планината. // Народна култура, № 4, 25 ян. 1958.
• ПОСЛЕДНАТА тръба. (Разказ). //Народна армия, № 3344, 21 юни 1959.
• СИВОТО конче.(Разказ). // Земеделско знаме, № 3878, 15 февр. 1959.

• В сянката на планината. // Икономист, № 67, 28 дек. 1961.
• ДОБРУДЖАНСКИ албум. // Земеделско знаме, № 4525, 18 март 1961.
• КАТО Осъма напролет. (Разказ). // Земеделско знаме, № 4502, 19 февр. 1961.
• СИВОТО конче. (Разказ). // Икономист, № 61, 1961.
• ТРАКИЙСКИ албум. (Разказ). // Икономист, № 65, 7 ноем. 1961.
• ХЕЙ, пролет иде!. // Икономист, № 63, 5 май 1961.

• ОБЕСЕНОТО слънце.(Разказ). // Икономист, № 77, 22 апр. 1963.
• СКИЦИ от Тракия. // Икономист, № 79, 29 ноем. 1963.

• РАЗЧУПЕНА е занаятчийската черупка. // Заря на комунизма (Ловеч), № 43, 5 юни 1964.
• ХЕЙ, пролет иде – двадесетата!. // Заря на комунизма (Ловеч), № 23, 20 март 1964.

• БАРУТЕНО семе. (Очерк). // Заря на комунизма (Ловеч), № 147, 13 дек. 1966.
• МОЗАИЧНИ камъчета… // Троянски строител, Троян, 5 юли 1966.
• ПОРЪЧКА за свободата: разказ за новоселските топчии. // 90 години  Новоселско въстание. (Ловеч), Юб. брой, 20 май 1966.

• СТРАХЪТ на хаджията. (Разказ). // Заря на ком. (Ловеч), № 21, 18 февр. 1967.

• КИТКИ що не вехнат.// Е х о, № 20, 17 май 1968.
• НЕЗАЛИЧИМИ дири.// Н а ш а  р о д и н а, 1968, № 6, с. 18-19.
• ОТВЪД надписите. (Миниатюра).// С е в л и е в с к а  т р и б у н а, № 41, 12 окт. 1968.
• ОТВЪД подписите.(Защо майсторите се подписват).//С е в л и е в с к а  т р и б у н а, № 41, 12 окт. 1968.
• ПОД билото на Балкана.// Е х о, № 27, 5 юли 1968.
• ТРОЯНСКИЯТ манастир.// К а р т и н н а  г а л е р и я, 1968, 9, с. 142-143.
• ХУБАВОТО си намира пътя.// С е в л и е в с к а  т р и б у н а, № 41, 12 окт. 1968.

• ГОРАТА.// Р о д о п и, 1969, 4, с.
• КАЛЕНДАР на свободата.// Т р о я н с к и  г л а с, № 8, 19 февр. 1969.
• НОВОСЕЛСКИТЕ резбари.// К а р т и н н а  г а л е р и я, 1969, 10, с. 150-151.
• ОПТИМИЗЪМ и тревога. Между две теоретични конференции.// Т р о я н с к и  г л а с, № 20-22, 14-28 май 1969.
• ПО законите на естетиката.// К о о п е р а т и в н а  п р о м и ш л е н о с т, 1969, 1, с. 26-27.
• ПРОЛЕТНИ напеви.// Е х о, № 13, 29 март 1969.
• ЧЕРТИ от портрета на стария троянец.// Т р о я н с к и  г л а с, № 41, 8 окт. 1969.

• БАЛКАНДЖИЯТА и гората.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 32, 14 март 1970.
• КЛОН от вековното троянско дърво.//Т р о я н с к и  г л а с, № 10, 1 март 1970.
• МЕЖДУ две приписки.// Т р о я н с к и  г л а с, № 17, 29 апр. 1970.
• МЕЖДУ пожълтелите листа.// Т р у д, № 104, 2 май 1970.
• НЕЗАЛИЧИМИ дири.// П л а н и н а  т р о я н с к а, С., ОФ, 1970, с. 51-56.
• С ореола на възрожденци.// 1 0 0  г о д и н и  о г н и щ е  н а  п р о б у д а  и  н а р о д н о с т. (1870 – 1970 Троянско читалище). Троян, 1970, с. 15-16.
• ТРОЯНСКИ триптих.// П л а н и н а  т р о я н с к а, С., ОФ, 1970, с. 39-44.
• ХУДОЖЕСТВЕНАТА промишленост е визитна картичка не само на нашия край, но и на България.// Т р о я н с к и  г л а с, № 32, 12 авг. 1970.
• ЩРИХИ към портрета на стария троянец.// Р о д н а  р е ч, 1970, 2, с. 30-32.

• ДАСКАЛ Власи (Власи Илиев).// Т р о я н с к и  г л а с, № 2, 19 ян. 1971.
• ДАСКАЛ Иван.// Т р о я н с к и  г л а с, № 7, 17 февр. 1971.
• ИНАЧЕ не е било.// Т р о я н с к и  г л а с, № 41, 13 окт. 1971.
• КАТО капка вода.// Т р о я н с к и  г л а с, № 42, 20 окт. 1971.
• МНОГАЯ лета за Свободата.// Т р о я н с к и  г л а с, №№ 48-50, 1-15 дек. 1971.
• СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА диалектика.// Т р о я н с к и  г л а с, № 20, 19 май 1971.
• СТОЮ Колев Ангелов – Комитата (1848 – 1908) – четник от четата на П. Хитов.// Т р о я н с к и  г л а с, № 43, 27 окт. 1971.

• ЗА зряла творческа разработка на традицията.// Т р о я н с к и  г л а с, № 20, 17 май 1972.
• МНОГАЯ лета на Свободата.// Р о д н а  р е ч, 1972, 6, с. 62-65.
• ПОСЛАНИК на българската художествена култура.// Т р о я н с к и  г л а с, № 24, 14 юни 1972.
• СЪС свое място и език.// Т р о я н с к и  г л а с, № 17, 26 апр. 1972.

• В теб кълнят и красота, и песни…// Е х о, № 14, 6 апр. 1973.      ДА усетиш душата на материала.// Т р о я н с к и  г л а с, № 42, 17 окт. 1973.
• ЗЕЛЕНЕЕ дървото на троянската керамична школа.// Т р о я н с к и  г л а с, № 46, 14 ноем. 1973.
• ЛЮЛКА на художествени занаяти.// Т у р и с т, 1973, № 1, с. 11-12.
• ПЪТЕКИ…(Минко Николов).// Т р о я н с к и  г л а с, № 1, 3 ян. 1973.
• ТРОЯНСКИ поменик (1812 – 1879).// Т р о я н. Проучвания за развитието на града. С., 1973, с. 189-223.
Също и в: Т р о я н с к и  г л а с, №№ 34, 35, 37, 38, 39, 23 авг. – 27 септ. 1972.

• ГОРАТА.// Н о в  п ъ т, № 6, 1 юни 1974.
• ГРАД на потомствени майстори.// Т р о я н с к и  г л а с, № 35-37, 4 септ. 1974.
Също и в: Н а р о д н а  к у л т., № 52, 21 дек. 1974.
• ЗА зряла, творческа разработка на традицията.// И з к у с т в о, 1974, № 9, с. 2-8.
• МАЙСТОРЪТ от Бели Осъм.// Т р о я н с к и  г л а с, № 34, 2 септ. 1974.
• МИСЛИ за Симеон Гатев.// Т р о я н с к и  г л а с, № 27, 3 юли 1974.
• С дъх на България.// Т р о я н с к и  г л а с, № 41-43, 2-23 окт. 1974.

• НА билото на зрелостта.// Т р о я н с к и  г л а с, № 51, 17 дек. 1975.
• СВОБОДНИЯТ факултет за народно изкуство разтвори вратите си.// Т р о я н с к и  г л а с, № 45, 5 ноем. 1975.
• ТРОЯНСКИ светлописци.// Б ъ л г а р с к о  ф о т о, 1975,№ 4-5, с. 24-31.
• ТРОЯНСКИ светлописци.// Т р о я н с к и  г л а с, № 6-10, 5 февр.-5 март 1975.

• БАРУТЕНО семе.// Т р о я н с к и  г л а с, № 9, № 10, 25 февр., 3 март 1976.
• В света на майстора. (Керамикът Стоян Йовков).//З а р я  н а  к о м. (Ловеч), №71, 17 юни 1976.
• ДВА нови документа за въстанието в Ново село.// Т р о я н с к и  г л а с, № 19, 5 май 1976.
• ДЕВЕТ дни чиста и свята република.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 57, 13 май 1976.
• КАЛЕНДАР на Старопланинската република.// Т р о я н с к и  г л а с, № 21, 19 май 1976.
• НОВ документ за въстанието в Ново село.// Т р о я н с к и  г л а с, № 21, 22, 16 май 1976.
• ОСТАНА в големия свят на изкуството.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч),№ 39, 1 апр. 1976.
• ПОДИР светлите им дири.// Т р о я н с к и  г л а с, № 2, 7 ян. 1976.
• РАЗГОВОР с душата на България.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 78, 3 юли 1976.
• РАЗГОВОР с душата на България.// Т р о я н с к и  г л а с, № 45, 3 юли 1976.
• СТАРИ троянски фирми.// Т р о я н с к и  г л а с, № 52, 29 дек. 1976.
• СЪС светлината на възрожденското слънце. 40 години с бакърджийски чук в ръка.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 148, 16 дек. 1976.
• ТАМ, дето е жив коренът.// Т р о я н с к и  г л а с, № 45, 3 ноем. 1976.
• „ТРОЯНСКИ майстор 76”.// Т р о я н с к и  г л а с, № 12, 17 март 1976.

• ВОДА изпод корена.// Н а р о д н а  к у л т., № 20, 13 май 1977.
• ВОДА изпод корена.// Т р о я н с к и  г л а с, № 11, 16 март 1977.
• ГРЪНЧАРНИЦА „Роб”.//з а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 24, 26 февр. 1977.
• ТАЙНИТЕ на един прастар свят.// О т е ч е с т в е н  г л а с, № 10 142, 22 ноем. 1977.
• ЦВЕТЯТА на Зографа.// Т р о я н с к и  г л а с, № 11, 16 март 1977.

• БЛИЗКО до хората и земята.//Т р о я н с к и  г л а с, № 7, 15 февр. 1978.
Също и в: Т р у д, № 65, 1 апр. 1978.
• ОЙ Иване, наш Иване…// Т р о я н с к и  г л а с, № 1, 4 ян. 1978.
• ОЙ Иване, наш Иване…// Н а р о д н а к у л т., № 46, 17 ноем. 1978.
• ПО дирите на историята. (1300 години Българска държава).// Т р о я н с к и  г л а с, № 41-43, 11-25 окт. 1978.
• ПРОВИНЦИАЛНА хроника.// Т р о я н с к и  г л а с, № 19-21, 9-23 май 1978.
• РЪЦЕТЕ ми не могат взе.// Н а р о д н а  к у л т., № 25, 23 юли 1978.
• ЦВЕТЯТА на Зографа.// П у л с, № 17, 15 авг. 1978.

• ГЛЪТКА жива вода. Мисли за народното изкуство и естетическото възпитание.// Н а р о д н а  к у л т., № 45, 9 ноем. 1979.
• Също и в: Т р о я н с к и  г л а с, № 45, 9 ноем. 1979.
• ГОРЯНСКИ календар.// Т р о я н с к и  г л а с, № 45, 7 ноем. 1979.
• ЗАБРАВЕНА летопис.// Т р о я н с к и  г л а с, № 4, 24 ян. 1979,
№ 10, 7 март 1979, № 12, 21 март 1979, № 18, 2 май 1979, № 20, 16 май 1979.
• ПОКЛОН на хляба и народа.// Т р о я н с к и  г л а с, № 31, 1 авг. 1979.

• БЕЛИОСЪМСКОТО петле.//Т р о я н с к и  г л а с, № 22, 21 май 1980.
• ВМЕСТО реквием.// З а д р у г а, 1980, № 3, с. 31-32.
• ДИАЛОГ с душата на България.// Т р о я н с к и  г л а с, № 39, 1 окт. 1980.
• ЗАКЪСНЯЛ спомен за една съпротива.// Т р о я н с к и  г л а с, № 44, 5 ноем. 1980.
• ИЗЛОЖБА на керамика Енчо Ганковски в Троян.// П р о м и ш л е н а  е с т е т и к а  и  д е к о р а т и в н о и з к у с т в о, 1980, № 3, с. 38-39.
Също и в: Т р о я н с к и  г л а с, № 2, 16 ян. 1980.
• С дълбок корен.// Т р о я н с к и  г л а с, № 3, 23 ян. 1980.
• ТРАДИЦИЯ и новаторство в народното творчество.// Н о в и   с т о к и, 1980, № 5.

• КОГАТО коренът е жив…// Н а р о д н а  к у л т., № 38, 18 септ. 1981.
• ОПТИМИСТИЧЕН балкански диптих.// Т р о я н с к и  г л а с, № 44, 11 ноем 1981.
• С чистота и вдъхновение.// Т р о я н с к и  г л а с, № 17, 29 апр. 1981.
• СОЦИАЛНИ и патриотични мотиви в иконостаса – с. Гумощник (Ловешки окръг).// Т р о я н с к и  г л а с, № 50, 16 дек. 1981.
• УРОК по естетика, труд и патриотизъм.// Т р о я н с к и  г л а с, № 40, 7 окт. 1981.
• ЩРИХИ към портрета на живописеца Иван Пеевски.// Т р о я н с к и  г л а с, № 22, 3 юни 1981.

• КЕРАМИКЪТ Цочо Ковачев.//Б ъ л г а р и я, № 7-8, 1982.
• ОТКРИТ урок по история.// Т р о я н с к и  г л а с, № 7, 17 февр. 1982.
• ПОЛЪХ от българската гора.// Г о р с к о  с т о п а н с т в о, 1982, № 1, с. 53-55.
• ТРОЯНСКАТА чаршия – живата лаборатория на Ив. Хаджийски.// Т р о я н с к и  г л а с, № 41, 13 окт. 1982.
• УРОЦИТЕ на Баю Добрев.// Т р о я н с к и  г л а с, № 22, 2 юни 1982.

• В сезона на зрелостта.// М и з и я, № 1, 1983.
• КАТО устои на мост.// Р а б.  д е л о, № 35, 4 февр. 1983.
• ПОЛЪХ от билото…// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 70, 11 юни 1983.
• СВЯТ на непреходна красота – Орешак 83.// Н а р о д н а  к у л т., № 40, 7 окт. 1983.
• УРОЦИТЕ на Баю Добрев.//  Н а р о д н а  к у л т., № 34, 26 авг. 1983.

• ДА живее революцията”.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 131, 6 ноем. 1984.
• ПРИМЕРЪТ на „нестандартните”.// Н а р о д н а  к у л т у р а, № 15, 13 апр. 1984.
• РЯЗЪЛ Леонтий Рус.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 31, 13 март 1984.
• ШАРКИ, нахранени с душа.//З а р я  н а  к о м. (Ловеч), №122, 16 окт. 1984.

• ЗА душевността и символите на старите майстори.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 130, 29 окт. 1985.
• ЩРИХИ от старата чаршия.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 10, 22 ян. 1985.

• БАРАБАНЧИК на революцията. (Пътепис).// З а р я   н а   к о м. (Ловеч), № 86, 22 юни 1986.
• ЖИВИТЕ въглени на детството.// З а р я   н а   к о м. (Ловеч), № 4, 11 ян. 1986.
• ПРЕЗ моста на традицията.// З а р я   н а   к о м. (Ловеч), № 104, 2 септ. 1986.
• С порива на Априлска България.// З а р я   н а   к о м. (Ловеч), № 76, 28 юни 1986.

• БАЙРАК не само за България.//З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 86, 23 юли 1987.
• ЕСНАФСКИ печати от Троян.// Т р о я н с к и  г л а с, № 47, 25 ноем. 1987.
• НЕИЗВЕСТНИ данни от касовата книга на Троянския комитет.// Т р о я н с к и  г л а с, № 2, 14 ян. 1987.
• ОТ извора се пие на колене.// Т р о я н с к и  г л а с, № 38, 28 септ. 1987.
• ОТКРИТИЯТ урок на старите майстори.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 100, 25 авг. 1987.
• ПЕСЕНТА на грънчарските колела.// Т р а д и ц и я  и  с ъ в ре м е н н о с т, С., 1987, с. 67-71.
• ПО верен път.// Т р о я н с к и  г л а с, № 22, 4 ноем. 1987.
• ПРЕЗ академията на народното изкуство.// П е д а г о г и ч е с к и  б ю л е т и н, 2, Троян, 1987, с. 46-53.
С ъ щ о: З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 60, 23 май 1987.
• ПРЕЗ академията на народното изкуство.// Т р о я н с к и  г л а с, № 20, 23 май 1987.
• ПЪТЕПИСНИ скици. (Пътепис).// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 85, 21 юни 1987.
• РЕЗБЕНИ приказки из битието на България.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 139, 27 ноем. 1987.
• РЪЦЕТЕ ми не могат взе.//Н а р о д н а  к у л т у р а, № 25, 23 юли 1987.
• СТАРОПЛАНИНСКАТА къща.// Н а ш  д о м, 1987, 2, с. 16-17.
• СТОМНАТА прилича на майстора си.// З а р я  н а  к о м. (Ловеч), № 150, 24 дек. 1987.
• УРОЦИТЕ на майстора-грънчар.// Т р а д и ц и я  и  с ъ в р е м е н н о с т, 1987, с. 53-57.
• ЦВЕТЯТА на зографа.//П у л с, № 17, 15 авг. 1987.

• БАЛКАНДЖИЙСКИ миниатюри.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 100, 26 май 1988.
• ИЗ буквара по народна естетика.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 115, 16 юни 1988.
• МАЙСТОР и дърво без корен не могат.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 119, 22 юни 1988.
• НЕИЗВЕСТНИ данни от касовата книга на Троянския комитет.// К у л т у р н о – и с т о р и ч е с к о т о н а с л е д с т в о  н а Т р о я н с к и я  к р а й, 1, С., ОФ, 1988, с. 91-99.
• ОТ двуглавия орел и лъва до черешовите топчета.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 79, 23 апр. 1988.
• ОТВЪД глътката чист въздух… )Рецензия).// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 161, 19 авг. 1988.
• ПОВЕЙ от нашенската гора.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 165, 25 авг. 1988.
• С дълбок корен и свое лица.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 106, 3 юни 1988.

• НОВИ поуки от стари законници.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 73, 14 апр. 1989.
• ПРИ „малките” големи хора…// Т р о я н с к и  г л а с, № 20, 17 май 1989.
• РАЗГОВОР за старите фирми.// Н а р о д е н  г л а с (Ловеч), № 35, 18 февр. 1989.
• С бележник из Македония.// Т р о я н с к и  г л а с, № 30, 26 юли 1989.

• НЕМИЛИ-НЕДРАГИ.// Т р о я н с к и  г л а с, № 11, 14 март 1990.
• „РЕЗАЛЪ мон Леонтий русъ в монастире троянском”.// Т р о я н с к и  г л а с, № 7, 14 февр. 1990.
• СПОМЕНИТЕ на Бочо Ковашки.// К у л т у р н о – и с т о р и ч е с к о т о  н а с л е д с т в о  н а  Т р о я н с к и я  к р а й, 2, С., 1990, с. 51-73.
• УКРАСАТА на българската керамика през Възраждането.// Б ъ л г.   е т н о г р а ф и я, 1990, 2, с. 50-59.

• КОГАТО дойде зрелостта…// Т р о я н с к и  г л а с, № 21, 29 май 1991.
• ПО-ЗНАЧИМИ керамични центрове през Възраждането.// К у л т у р н о – и с т о р и ч е с к о т о  н а с л е д с т в о  н а  Т р о я н с к и я  к р а й, 4, С., 1991, с. 25-42. 
• СИМВОЛИ в българската възрожденска керамика.// Л о в е ш к и  к р а й, Кн. 1, 1991, с. 49-53.

• СТАРАТА скопска чаршия.// Б ъ л г а р и, 1992, 2, с. 53.

• ОТ синьото ширине на Охрид до глушинето на Банковските колиби.// Т р о я н с к и  г л а с, № 33, 18 авг. 1993.
Продължава в № 34, 25 авг. 1993 и № 35, 1 септ. 1993.

• ЗА украсата на българската керамика.// И з к у с т в о  A r t, 1995, 25, с. 29 – 32.

• ЗИМНИ вази.// Т р о я н с к и  г л а с, № 46, 30 ноем. 2005.

         Какво е за нас Троян?...
         Може би скритата сълза в очите на мама, огледала орисията на един лъжовен свят.
         Може би насеченото от грижи чело на татко, нагърбил се да свърже двата края…
         Може би оная незабравима стряха, стаила суровата летопис на цял балканджийски род…
         Може би вечността на един неотразим Балкан, закърмил ни с легенди за хайдути и народни мъстители…
         Може би зелената гора, която слиза свойски, с буките и горуните си, в дворовете… Гора-кърмилница, родила къщите и занаятите, свободата и мъдростта, и онова неподправено чувство за хубаво…
         Може би дебелият кожух на една северняшка зима, метнат на плещите на Турлата…
         Или напролет, розовия облак на разцъфтелите дървета, полазил Буковец…
         Или щедрата четка на една есен, напъстрила Черяшовдялските кории и Капинчо…

         Какво е за нас Троян?...

         Може би едно училище, накичено с венци от картоп и бяло цвете в Деня на Солунските братя…
Или пък светлия спомен за един пъстър, многолюден панаир, за който се връщат хора чак от Америка…
Или пък празника на „бързоконците”, прокънтял от копитата на луди коне и подвикванията на луди глави…
Може би това е въгленчето на първата любов, опарило сърцето ни в най-чистите години…
Или едно девойче, което на ранина мете калдъръмения двор и пее:

…Подигнала сей сичка Русия,
сичка Русия и България,
бой да се бият, кръв да пролеят,
кръв да пролеят за свободата…

         Троян е  родната ни люлка… Люшната в долината на Осъма, долу под Амбарица, в която грижата и радостта, упованието и надеждата са ни откърмили да градим и пазим България…

• • • 

         „Горите обгръщат нашия град, селата и колибите. По-точно те ги заливат от всички страни и къщите белеят като острови. Зеленото море е плиснало по гърба на планината, по бърда и рътлини. Вълните му слизат чак до дворовете. Това съжителство с буките и горуните е родило не само къщите и занаятите. Родило е свободата, мъдростта и онова неподправено чувство за хубаво. Изваяло е хората, направило ги неделима част от тази вечност. Като камъните, птиците и дърветата…
Благословена да си, горо, майко кърмилнице,
Ти си всичко за балканджията. И небе и земя. Въздух и храна. Темелни греди за къщата му. Таванки за потона. Дъски за хамбара и раклата. Одър за любовта, която ражда челяд. Водник и камина. Копанка и лъжица. Корито за прането. Нощви за хляба. Чутура за боба и житото. Павур за калеската. Бъклица за сватбите. Паралия за трапезата. Хурката и станът. Къргът и кринчето…”

Ганко Цанов
из „Балканджийска летопис”
С., ОФ, 1974, с.7.

• • • 

„Когато се качих на Турлата, слънцето се бе вдигнало вече. Грееше зелените още Черяшовдялски поляни. Загърнат в прозрачна омара, градът се разстилаше край Осъма. Прескачаше ту на единия, ту на другия бряг. Къде ли не бяха плъпнали новите къщи! Катериха се по Канъчка, обсаждаха гората, юрваха се към Конана, поели бяха по трапчанския път. Та градът беше вече навсякъде! И отсам, и отвъд Осъма. По хълмовете и в долината. Напираше наедрял, млад, хубав! Като жив!... Кой го знай де ще стигне след години! Само в старите географии остана: „разположен на левия бряг на Осъма”…

Ганко Цанов
из „Балканджийска летопис”
С., ОФ, 1974, с. 124.

• • • 

„На югоизток остава веригата на Балкана, изсечена в мраза на декемврийското утро…
Над Марагидик, зад потъмнелите зъбери, наднича зачервеното око на слънцето и първият сняг на зимата заискря весело.
От Марагидик, през Юмрука, та чак до Кръстците – цялата ненагледна верига на Средния Балкан, се издига над гори и рътлини, наметнала зимно рухо…
Тишина, която отваря душата ти и извиква песен.
Ослушаш ли се, ще доловиш звъна на премръзналите оголени гори, падащите шишарки от боровите китки долу из долината.
…
Тишина и безлюдие. Не и самотия.
Човекът е осезаем…
Виждам го по безредно разхвърляните калпаци на купите сено. По пътеките, водещи от тях до глъхналите ниско овчарски колиби. По тънките руняви нишки на дима из потъналите в долищата махали. По наредените като войници стълбове на високото напрежение. Мирни войници на новото време…
Човекът е навсякъде…”

Ганко Цанов
из „Вода изпод корена”
С., ОФ, 1980, с. 244.

• • • 

„Времето за троянеца значи труд. Е, нека не ни смущава това, че не винаги резултатът е най-важен. Важното е едно: „Да се не подгъва крак и да не се скръстват ръце”. Всичко друго е „празна работа”, „губи-време”… С труда като с аршин троянецът мери всичко – и живот, и морал, сполука-несполука… Този вездесъщ труд е сложил тежкия си печат на ръцете и на гръбнака му, на лицето му. Завъртял е свредела си тъй дълбоко, че е опрял до душата му. Оцветил е простата му реч, направил я е по-ударна, определил е логиката й, очертал е плитчините и дълбочините на мирогледа му. Каже ли за някого еснафът „работен човек” – той е казал всичко за него.”

Ганко Цанов
из „Вода изпод корена”,
С., ОФ, 1980, с. 38.

ИВАН ПЕЕВСКИ

„...Той е безспорният певец на Балкана, на природата в Троянския край. Неговото око може да открие неподозирана красота в тъмните яки стебла на горуните, подхванали свой диалог на плиснатия с охра скат; или пък в белите “преспи” на старопланинските махали, потънали в пролетно зеленило...
От планината на Пеевски лъха нещо йовковско.”

Ганко Цанов
из „В сезона на зрелостта”
алманах „Мизия”, 1, 1983.

• • • 

ПЕНЧО БАЛКАНСКИ

„Той заведе българското слънце, тракийския чернозем и балканджиите си в сърцето на Европа. Във Виена и Париж. И нито един път не обърка крачката си, не измени на своя край...
...Навсякъде той е с България, понесъл в душата си онова “най-хубаво село на света”. С баирите и “мерата”, с нивите, лиснати със сочно зеленило напролет и мека охра наесен; с дъбравите, където горуните разговарят един с друг; с ковачниците и сумрачните грънчарници, из които изгрява слънцето...”

Ганко Цанов
из „Близко до хората и земята.
Вечното в изкуството на Пенчо Балкански”
в. ”Труд”, № 65; 1 апр. 1978.

         „На манастирските ковачи ще дотегне да коват подкови на сивото му конче… Ще им дотегне, защото районът на балканските градове, села и колиби ще се окаже тесен за апостола Макарий. Заедно със своя събрат – игумена на Дряновския манастир (друга колоритна личност) – те ще пошетат здраво по бунтовните друмища. Каква спойка е събрала умовете и кончетата на двамата игумени – не зная. Ние ще ги видим неразделни не един път в Ново село, Кръвеник, Батошево, ще ги зърнем нейде към Дряново, ще ги застигнем по чаршиите на Габрово и Севлиево, а по-късно те прехвърлят и Балкана, навалят към Сопот и Карлово. Ще чуем равния тропот на кончетата им по калдъръма на Филибе. Гонени от една мисъл, терзани от едно деяние: „да възбуждат востаници”, да ги придумват да си пригласят „фишеклъци”, цървули и револвери, сухари и барут. Да ги подготвят не за райските селения на „онзи свят”, а да мрат за свободата и отечеството си…”

Ганко Цанов
из „Вода изпод корена”,
С., ОФ, 1980, с.155.

         „Декоративната система на троянските майстори търпи свое характерно развитие. В него ясно можем да различим два специфично очертани периода – възрожденски (ХVІІІ – ХІХ в.) и следосвобожденски. За възрожденския период определяща е гладката, графична ангобна украса, положена с рогче върху засъхнал цветен ангобен полив. Затова някои я наричат и „суха шарка”. През следосвобожденския период доминира широко известната троянска шарка, изпълнена с рогче (гумена тулумбичка) и сламка върху мокър полив („мокра шарка”). Ефектните многоцветни мотиви са получени от механичния разлив и от преливането на ангобите. Има мотиви, които напомнят развети знамена („шарка на байрак”), зооморфни и природни образи: „житен клас”, „пауново око”, „пеперудени крила”, „пиявици”, „паяци”, „на паежини”.

Ганко Цанов
из „Керамиката през Възраждането”,
С., „Проф. Марин Дринов”, 2000, с. 36.

„Няма сребро нашата планина! Няма и злато…
Но златни са неизбродните й гори и тлъсти паши. Златни са хората в тях! Ръцете им – кремък, сърцето – огън…
В сянката на планината живеят грънчарите, дето шарят с рог по стомни и паници, тъкачите на вълнени и памучни платове, кожухарите, леярите, овощарите, майсторите на пирографираните кутии и бъклици…
По-скъпи от злато и сребро са техните ръце!”

Ганко Цанов
из „Балканджийска летопис”
С., ОФ, 1974, с. 126.

• • • 

СТОЯН ЙОВКОВ

„Подобно на библейския мит, той сътвори от топка глина свой свят. Неповторимият Стоянйовковски свят, окъпан в земните багри на една българска палитра, освежен от тревните петна на “тувала”, стаил силата и неподправения си примитив, огрян от кроткото слънце на стародавното “жълтурче”...

Ще ми се да го запитам: “Бай Стояне, какви са измеренията на един човешки живот?”

...Мълчи майсторът и върти грънчарското си колело, като малка глинена планета, по която със земни шарила е изписан целият му живот. Върти го и сякаш очаква то да му даде отговор във високосния ден на голямото признание...”

Ганко Цанов
из „На билото на зрелостта”,
в. „Троянски глас”, № 51, 17 дек. 1975.

• • • 

ЦОЧО КОВАЧЕВ

„...В средата на седмото му десетилетие талантът на белиосъмския грънчар разцъфтя. Най-хубавите си стомни и черкии той изписва в тая възраст. Изписва ги с багри, взети от прегорелите треви на Тодорова могила, от заветния хълбок на Райков трап, от шумата на леските и дъбаците по овразите и долищата. И оживяха тия багри с пригласената, кротка светлина на балканджийска есен: хем топли, хем меки...

Залени от глечта на “жълтурчето”, погалени от златистото дихание на команския камък, раздвижени от тревните петна на “тувала”.

Кое всъщност е типичното за творчеството на този неспокоен народен майстор? На първо място верността му към вехтозаветното триединство на старите майстори: материал, функция, украса. И още нещо – онази богата и топла земна палитра, която носи и слънцето, и ведрината на родния му край.

Ганко Цанов
из „Като устои на мост”,
в. „Работническо дело”, № 35, 1983.

• • • 

„Още през ранните години на Възраждането, закътан в шумните пазви на Балкана, Троян си спечелва славата на будно занаятчийско средище. Възникнал след падането ни под османско иго, той има съдбата на подбалканските градчета – стопански, просветни и революционни огнища.
Въпросът за произхода и развитието на художествените занаяти в Троян и Троянския край има своите корени в историята на града, в старото местно население, в Траяновия военен път, в заселниците, дошли от западните краища на страната след разгромени въстания.

Суров и непригоден за земеделие, балканският край имал неизбродни букови гори, тлъсти пасища и… глина. Будни и пословично упорити, първите заселници протегнали ръка към брадвата, чука и иглата…
Родила се чаршията…”

Ганко Цанов
из „Вода изпод корена”
С., ОФ, 1980, с. 29.