Ганко Цанов  
 
ЖИВОТ В ДАТИ | ЗА НЕГО | ОТ НЕГО | ГАЛЕРИЯ


АРХИВИТЕ
    на Ганко Цанов

Потънали в праха старинен,
останали без кръв и плът,
мълчали толкова години –
и днес архивите мълчат...
И само старите им листи
зоват с пресъхнала уста
да ги докоснем и почистим
на времето от пепелта.
О, колко истина разбирам
от пожълтелите листа!
Във тях е сбрана и извира
на вековете мисълта...

Къде са носени и крити
и как са стигнали до нас –
това не зная...И не питам
защо с такава трайна страст
аз днес старателно ги ровя,
прелиствам страници, чета,
за да открия тайна нова,
отминала във вечността,
но с пламък ярък озарила
един изчезнал, минал свят...

Архивите ми дават сила...
Архивите ме правят млад...

                Минко Колчевски

• • • 

„Месеци наред той обикаляше мазета и тавани на стари къщи от Гумощник до Чифлик, от Черни Осъм до Голяма Желязна и събираше експонати за Музея. Много негови идеи влязоха в концепцията на първата музейна експозиция, открита през 1968 г. А какъв разказвач беше Ганко Цанов. Омайното му слово при огледа на музейната сбирка от посетители не беше просто запознаване с историографията и етнографията на Троянския край. Съвсем непринудено той успяваше да одухотвори своя разказ. Като нежен звън звучаха поетичните му думи за иначе съвсем прозаични предмети – стомни, гърнета, пахари, черги.

Добре знаеше цената си, но никога не си позволи да се самоизтъква. Беше овладял до съвършенство инструментариума от средства за общуване както с хората с омазани от глина ръце, така и с най-изтъкнатите изкуствоведи за онова време.”

Мичо Генковски,
„Краеведът”,
в. „Троянски глас”, № 48, 17 дек. 2008.

• • • 

„Сигурно е, че и без Ганко Цанов музеят в Троян щеше да бъда основан и създаден, но сигурно е също така, че благодарение на него тази институция достигна завидни престижност и известност из цялата страна. Ганко Цанов не е кабинетен научен работник. И слава Богу, защото не би имал обаянието, с което е познат навред. Съдбата не бе благосклонна към него, тя не му отреди научни звания и степени. Пътят му в науката започва след една българска голгота, която извървяха немалко „политически неблагонадеждни” български интелектуалци през сталинския период: лагери, затвори, преследване поради политически причини, дискриминиране. Въпреки неимоверно трудните условия на живот Ганко Цанов се утвърждава с интелекта си, с отличното познаване на историята, културата, занаятите, изкуствата в родния му край, Троянския.”

проф. Валентин Ангелов
из Предговор към
„Керамиката през Възраждането”

• • • 

 „Неговите творби са непретенциозна, но искрена литература, една хубава приказка за човека и човещината, един кротък и спокоен разказ за много неспокойни и даже парливи факти, процеси и явления от нашия народен живот, разказ, изпълнен с много дълбок лирически и философски подтекст; с много вяра в българина, в неговото славно минало, велико настояще и още по-велико духовно бъдеще.”

Николай Хайтов

• • • 

„Написал е той книга, която от човешка душа е дошла и за там се е напътила. Мисля, че няма много да сгреша, ако кажа, че напише ли човек такава книга, той си е свършил работата на тоя свят. Не всеки написва книга-паметник. Книгата на Ганко Цанов „Вода изпод корена” е свършила много работа не само на автора си, но и на онези, които са я вече прочели. А най-вече на онези, които след години ще я прочетат.”

Марко Семов
„Не всеки пише такава книга”,
в. „Троянски глас”, № 20, 20 май 1981.

• • • 

„Цялото творчество на Ганко Цанов е центрирано около една голяма тема – българското, коренът, традицията, възраждането на традицията, паметта, обичта към нашето. То има своите две основни страни – литературна и научноизследователска (етнографска, изкуствоведска, фолклористка), свързана с изследванията му върху народното изкуство. Но и много единни – тематично, жанрово, като подход. Творчеството е неотделимо и от другото му голямо културно дело – Ганко Цанов вгражда сянката си при създаването и развитието на уникалния за България Музей на занаятите в Троян. Трябва да прибавим и мисионерския му дух и енергия, увлекли и просветили мнозина. Всичко това е твърде много за Троян, надхвърля културните му рамки. Ганко Цанов се е превърнал, едва ли не, в самостоятелна културна институция, която успява да променя и разширява тези рамки.”

Генадий Маринов
из „Трима автори в провинциалната
културна среда (Власи Илиев, Димитър
Гимиджиски, Ганко Цанов)”,
„Културно-историческото наследство
на Троянския край”, 7, Троян, 1994, с. 67-79.

КНИГИ

 

БАЛКАНДЖИЙСКА ЛЕТОПИС
С., ОФ, 1974, 159 с.

    „Аз бих озаглавил тази книга не „Балканджийска летопис”, а „Балканджийска изповед”. Бих я нарекъл изповед, защото поместените в нея есета, очерци, скици и импресии съдържат тихи съзерцания и страстни чувства, които нямат нищо общо с обикновената хроника. Бих я нарекъл „изповед”, защото тя съдържа проникновения и съзерцания, които могат да се кажат само в една изповед.
   Какво изповядва авторът?
   Той изповядва преди всичко своята обич към родния си балкан и към своите родни балканджии – даскали, бунтари, грънчари и резбари, казанджии, зографи, обикновени овчари и чифчии. Към тяхното творческо дело, към непреходните духовни ценности, които са ни завещали те.”

Николай Хайтов

 

 

ВОДА ИЗПОД КОРЕНА
С., ОФ, 1980, 279 с.

    „След като прочетох новата книга на Ганко Цанов „Вода изпод корена”, опитах се да си дам ясна сметка за нейната жанрова принадлежност, но право да си кажа – не успях… Разнообразието по форма е голямо и в други случаи това би могло да ни озадачи, но в книгата на Ганко Цанов то се превръща в ярко преимущество, може би защото нейните разнородни наглед съставки са дълбоко пронизани от единен дух, напоени са с една гъста балканджийска атмосфера, свързани са с едно основно усилие на автора да хвърли мост между старото и новото, да прокара брод между миналото и настоящето, разделени от пълноводната река на времето. Да „спастри”, както той се изразява, стари, отлежали духовни ценности и да ги връчи на сегашните и бъдещите поколения за вечна употреба и вечна полза.”

Николай Хайтов

 

 

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА ЗАНАЯТИТЕ В ТРОЯНСКИЯ КРАЙ
С., БАН, 1992, 161 с.

Изданието представлява ценно изследване на професионалната терминология на 33 занаята, упражнявани в Троянския край предимно през Възраждането. С богатото си съдържание (4953 термини и изрази, голяма част от които за пръв път установени) трудът представлява интересно и занимателно четиво, отразяващо специфичното мислене и светоглед на хората от една отминала епоха. Книгата е предназначена за етнографи, фолклористи, както и за читатели с разнородни културни интереси.

Максим Младенов
отг. редактор

 

КЕРАМИКАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
С., „Проф. М. Дринов”, 2000, 54 с.

През целия си живот краеведът от Музея на художествените занаяти и приложните изкуства в Троян, Ганко Цанов, проучва различни керамични центрове от времето на Възраждането. Интересуват го не само художествените постижения, но и функциите на керамичните съдове в патриархалната общност. Така, обгръщайки декоративната система на керамиката с битовото й предназначение, Ганко Цанов предлага уникален труд, адресиран както към изкуствоведи, фолклористи, етнолози, така и към всеки, който би искал да научи повече за приложните изкуства и художественото наследство от времето на Българското възраждане.

 

 

“ЕПОПЕЯ ПОД МАРАГИДИК”

Така се нарича първата книга на Ганко, издание на Националния съвет на Отечествения фронт.
...Тук той не поддържа традиционното мнение, а търси свой обективен израз и с аргументи доказва едно ново становище, близко до това на големия наш социолог Ив. Хаджийски. Без преувеличение смело можем да кажем, че Цанов застава на фланга на Хаджийски с предлаганата книга. Книгата разкрива неподкупната ерудиция на автора, финес на нюансировката, своеобразен стил на мислене, вещина в познаването на историческото събитие. Ганко Цанов умее с лаконизъм, богатство на мисълта и изящност на рисунъка да възстанови историческите събития.
Плавността на разказа се доближава до баладичността и с това създава една фееричност, която след миг се разкъсва от динамичността на събитията, за да започне отново след това приказността. Тази разкъсаност кара читателя да прочете книгата на един дъх и я прави достъпна за всекиго. Затваряш я и имаш чувството, че пред теб за миг се е разгърнало цяло столетие, с което не ти се разделя. Всичко е сякаш един хубав сън.”

Васил Субашки
„Заря на комунизма”, № 55, 1967

 

 

“ПРОДАЙ НИВАТА - КУПИ ПУШКА!”

    „Книгата на Марко Семов и Ганко Цанов “Продай нивата – купи пушка!” е неподправена, избликнала направо от сърцето литература. Рядко се появяват вече подобни книги, написани с такава възрожденска пламенност и непомръкващо родолюбие. Повестта е достойно преклонение пред нечувания подвиг на въстаниците от Ново село в съдбоносната 1876 г.
    В повестта си авторите са успели да ни внушат, че поривът на новоселци към свободата ги прави велики, защото тръгнаха да се борят на живот и смърт за Отечеството си не от труден поминък, немотия, нечути теглила и всякакви други притеснения. Девет дни селото е просъществувало като република и жителите му са изпитали това, което другите не са и сънували.”

Димитър Богов
“Читалище”, № 4, 1990

   
 
 
Начало "ЛИЧНОСТИ"