• Афоризми и парадокси, 1925.
• Жълтият албатрос. Роман, 1931.
• Бойка, 1934, 1937.
• Мъртви брод. Драма, 1935.
• Бунтовници. Пиеса, 1937.
• Поглед към три войни, 2005.

• М. Ю. Лермонтов – „Мцири”, „Беглец” и „Хаджи Абрак” – АД „Хемус”, София, 1921.
• М. Ю. Лермонтов – Сихотворения – изд. „Аврора”, София, 1`926.
• А. С. Пушкин – „Кавказки пленник” и „Бахчисарайски фонтан” – книгоиздателство „Хемус”, София.
• Г. Линков – „Война в тила на врага”, изд. „Нар. култ.”, София, 1954.

„Спомням си родния си град от онова време със своята дълга главна улица, започваща от санаториума под града и свършваща при фабриката на П. К. Балевски над града – повече от 2 километра – калдърмосана, с тесни, нееднакво широки и високи тротоари, по които не можеше да се минава от пейки, столове и препречените крака на насядали по тях жени и калпакчии. Паянтовите едноетажни и двуетажни къщички, подредени една до друга, с бели мазилки и сини черчевета на прозорците приветливо блестят, големи дървета – ябълки, орехи, сливи засенчват улица­та и я правят по-живописна, на много места дори стоят като зеле­ни козирки над дюкяните и декорират къщите. Когато пристига в града файтон и загърмоли по калдъръма, а звънците по сбруята на конете зазвънят предупредително, по прозорците се натрупват множество глави да видят кой пристига. Жените предат с хурки, насядали по пейките на тротоарите, калпакчиите изтупват с тънки пръчки калпаците пред дюкяните си, обущарите, скрити някъде вътре, чукат, наковалните на ковачите и бакърджиите огласят улицата. И този шум сякаш не нарушава тишината на града. Внезапно по улицата изтичва подплашено куче, зад него задрънчава тенекия по калдъръма, вързана за опашката му от някои зевзеци, екват викове, дюдюкания, смях и под свиркания, докато кучето изчезва в някоя странична улица и спокойствието на мирно работещия град се възстановява. По напречните тесни и криви улици рядко минава някой, децата са се запиляли към реката и по къра и техните викове и крясъци не се чуват.

Такъв изглеждаше делничният ден в нашия град. А в празник улицата е празна, дюкяните затворени. Оживление настъпа след разпус на църква и подир обяд, когато някъде отсреща през реката свирне музиката на хоро, дето се струпват почти всички младежи и девойки. Вечер, пред единствената бирария са насядали по масите чиновници със семействата си да пият бира и да поговорят с познати и приятели. Младежи се разхождат по главната улица, а късно, когато запустее и бирарията, някъде по Капинчо се чува песен. Градът заспива мирен сън, звездното небе го огрява и хората почиват без грижи и без страхове за бъдещето.
Безгрижие и чувство за сигурност характеризират онова време.”

Димитър Гимиджийски
из „Поглед към три войни”