Димитър Гимиджийски никога не напуска Троян, но това не го прави „местна величина”. Създава творбите си в Троян. Съчетава професията си на юрист с творчество и обществена дейност. Без да е зрител възпитава в своите съграждани културен поглед, естетически вкус, гражданско поведение.
Българите, освен в столицата, живеят и в други градове. А не са много тези градове, които имат своя Гимиджийски
„…погледът се неволно спира на онзи, който 15 години с най-малко шум раздава себе и носи името на Троян, далеч из Българските земи. Стига едно представление на едно на „Бойка” или прочитане на романа „Жълтият албатрос”, за да се разбере, колко много губим ние всички от това, че автора се занимава въобще с черна професионална или обществена работа, че не е бил напълно свободен да ни даде всичко, за каквото е роден.”
Пенчо Икономов
в. “Хемус” 1938 г.
• • •
„Салонът бе пълен от духовния елит на София. Всички редактори на литературни списания, представителите на цялата преса, всички театрали… почти всички леви и десни писатели…
Като единствена връзка между публиката и автора, аз ти поднасям нейните аплодисменти и благодарност…
Желая някога Троян да се гордее с името на Димитър Гимиджийски, не само чрез биографиите на Власи Илиев и то само за местна троянска консумация…”
Из писмо на Иван Хаджийски до Димитър Гимиджийски
след премиерата на “Бойка” в София
|
