• Авторитет, достойнство и маска, 1933.
• Българско наказателно право. Особена част, 1935.
• Любов и брак, 1936.
• Бит и душевност на нашия народ, Т. 1–2, 1940; (2. изд. Т. 1. 1945)
• Психология на Априлското въстание, 1943.
• Съчинения. В 2 т., 1966, 1974.
• Гражданска смърт или безсмъртие, 1986.
• Иван Хаджийски. Неизвестно от него, неизвестно за него, (състав. и ред. М. Хаджийска), 1989.
• Бит и душевност на нашия народ, (ред. и авт. предг. М. Хаджийска), 1995.
• Оптимистична теория за нашия народ, (състав. и ред. М. Хаджийска), 1997.
• Избрани съчинения. В 3 т., (състав. и ред. М. Хаджийска), 2002–2003.

„Бъдещият човек ще бъде най-пълната, най-богатата и без остатък проявила всичките си заложби, дарби и особености личност. Тези личности няма да се стремят към преднина и надмощие в борбата на един против други, а ще се съревновават в борбата с природата за общо добруване. И в това съревнование всеки ще разгръща своята личност, за да служи на себе си и на единното по интереси, идеали и нравственост общество."

• • • 

„Днес в големите градове ние най-много се пазим от съседите си: да не узнаят тайните ни; да не ни издадат; да не ни прескачат стобора за изневяра; да не ни заразят с някоя болест; децата им да не развалят нашите и пр. Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята.

Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи на купувай, къща с лоши съседи не държи.” В Македония по искане на населението злите съседи се изселваха от турската власт. Когато днес си избираме апартамент или къща, ние най-малко се интересуваме от личността на съседите. Нас по-скоро ни интересува общия стил на квартала. Първата грижа обаче на стария купувач не само на къща и на селище, но и на нива бе да се осведоми за съседите, ако не ги познаваше. Това съображение обикновено бе решаващо.”

ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност на нашия народ”
С., „Лик издания”, 2002, с. 317

• • •

„В старите еснафски градове махалата живееше като нравствена единица. Нравственият мир много рядко бе нарушаван от кавга. Сговорът бе пълен и между съседите се упражняваше постоянна домакинска взаимопомощ. („Ела ми помогни на тлака.”) Оградите доскоро бяха пробити с малки вратички („комшулуци”), които никога не се затваряха и които правеха дворовете скачени съдове; през тях комшийките си оказваха всяка помощ: наглеждаха малки деца, болни, манджата на огъня; помагаха си при сватби и погребения, при варене на сапуна, което като важно събитие събираше около казана загрижените лица на всички жени, и пр. През тези вратички си услужваха с разни съдове, сечива: лопати, кирки, колички, казани, бърда, станове, каравани; правеха си заеми на брашно, хляб, чер пипер, захар и зехтин; събираха се на седенки и сладки приказки, на варени царевици и тикви, на пуканки и тънки пити; през тях си раздаваха нови плодове за опитване; през тях бягаха подгонените защото, минавайки през десетина дворове, излизаха на друга улица и т.н.”

ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност на нашия народ”
С., ЛИК Издания”, 2002, с. 342 – 343.

• • •

„Някогашната еснафска жена – това бе майка светица, предадена изцяло на семейството, съпруг и деца. Бледостта и бръчките на нейното лице бяха израз на майчинското й мъченичество.”

„Жената наред с мъжа не подгъваше крак. От тежката работа тя почиваше, вършейки лека работа: плетене и предене, което ставаше на махленска събиралка пред някоя сенчеста порта или в някой по-удобен двор.”

ИВАН ХАДЖИЙСКИ
„Бит и душевност но нашия народ”
С., „ЛИК Издания”, 2002, с. 367