„Той никога не е бил кабинетен учен, затворен между четирите стени. Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл… Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист – това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ.”

акад. Ефрем Каранфилов

• • • 

„Делото на Хаджийски е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията – при това позлатени от таланта му, намира им място в криптата на модерната нация, в музея на историята, в който ние в минута на смирение влизаме да се поклоним.”

Минчо Драганов

• • • 

„Иван Хаджийски поиска да повдигне самочувствието на българина. Той търсеше оптимистичното в неговата история. Той направи да заблестят онези диаманти, които стояха затрупани в калта, в тинята и пръстта на времето. Диамантът никога не губи своите качества, където и да се намира. Важното е да го откриеш, да го излъскаш и покажеш на света.

Кой като Хаджийски показа българина в най-хубавата му светлина? Кой като него изследва душата на еснафа, на търговеца, на военния?   …Като четеш Хаджийски виждаш, че той знае по-други неща, че той вижда българина откъм другата му, хубавата му страна. А тя е великолепна.

Хаджийски изпълни дълга си към своя край, към балканджиите…”

Димитър Михалчев

• • • 

„Социалнопсихологическите изследвания на Иван Хаджийски бележат и до сега най-високото равнище на българската народо-психология... Неговата мисъл е откривателска, дълбоко евристична, остра, богато асоциативна. Тя като невидим, най-фино действуващ хирургически нож прави умела дисекция в социалния организъм, без да прекъсва артериите на живота. После само с един точен, блестящо изпълнен щрих на изложението, с една колоритна фраза, той разкрива дълбочината на явлението.

Иван Хаджийски е гордост на нашата национална наука."

Кирил Василев

• • • 

„За него казваха, че е най-талантливият български социолог. За малко повече от едно десетилетие беше написал и издал четири книги и към двадесет статии и студии. Работеше като адвокат. Пишеше като зрял и дълбок изследовател на народната душа. Към тази душа философът и юристът пристъпяше като влюбен поет. Неговите социологически и психологически трудове излизаха изпод перото му в чудната форма на литературни есета, изпълнени с бликаща жизнерадост, поезия и хумор. Те стояха на границата между литературата и науката или по-точно казано, бяха едновременно литература и наука.”

Нешо Давидов

• • • 

„На Хаджийски принадлежат: заключението, че „общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас”; понятието „организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)” готови да убиват „с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб”; диагноза на „прочутата масова болест у нас завистта... болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска”.

Българският преход показа до каква степен на България й тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите.

Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски. Днес повече от всякога се нуждаем от „Оптимистична теория за нашия народ”.

Проф. Петър-Емил Митев

• • • 

„…Искам да вярвам, че в лицето на Хаджийски Троян ще види един ден един от най-добрите си синове. Вече трети труд дава този челичен младеж в сп. ”Философски преглед” и привлича вниманието на сериозни кръгове с необикновената си наблюдателност, тънка анализа и сполучлив синтез. Статиите му “Бита и психологията на нашето еснафство”, „Нашите затвори” и „Оптимистична теория на нашия народ”, са написани с едно майсторство и находчивост, които подкупват. Изпълнени с ценен конкретен материал, често хумористичен, често лек и актуален, те не са философски студии, а битови философски – политически ревюта – един особен може би преходен жанр, но извънредно стегнати и съдържателни. Находчив търсач на битови фолклорни елементи из нашето минало и настояще, той има превъзходен подстъп в работата си и стига да остане верен на правдата, с него ще има да се гордеем…”

Пенчо Икономов
в. “Хемус” (Троян) – 1938 г.