„Момче, не знам какво ще направиш като учител и диригент, но дори нищо да не направиш, само това, че имаш дял България днес да се радва на такъв феноменален глас, ти си изпълнил своя дълг на учител и гражданин на тая страна. Гордей се с това!”

Христо Бръмбаров
думи, отправени към Иван Генков –
учител по музика на великата Гена Димитрова

• • • 

                                       До г-н Иван Генков
                                       и хор „Балканско ехо”

   Уважаеми г-н Генков,
   Скъпи изпълнители,

Нека моето писмо не ви изненада. Не можах да устоя на спонтанното ми възхищение от вашето участие в Калофер.

…И макар, че познавам добре вашия хор от много години, въпреки че съм убеден във вродената отговорност и професионалната нагласа на този истински апостол Иван Генков, аз бях много приятно изненадан от вашето красиво и емоционално пеене, от артистизма ви на сцената, от удоволствието, с което поднасяте вашето уважение към нейно величество – публиката.

…Благодаря ви за радостта, която изпитах, слушайки прецизните ви изпълнения. Но знайте, че вашата привилегия се нарича Иван Генков – един скромен, но всеотдаен хоров деятел, с който би трябвало да се гордеете не само вие, защото той е гордост за българското хорово изкуство.

проф. Христо Иширков
Председател на БХС
19.07.1998 г.

• • • 

„В името на песента, която рано омагьосва младия Иван Генков, той неусетно и завинаги се свързва с диригентското изкуство, за да дари слушателите чрез своите хористи, с неповторимите си интерпретации, с извайването на музикалните фрази, с емоционалното изживяване на текста…”

Снежина Стойкова
„Честит рожден ден учителю, маестро Иван Генков!”
в. „Троянски глас”, бр.11, 19 март 2008.

• • • 

В ПЕСНИТЕ ДУШАТА СИ ВГРАДИ
на маестро Иван Генков

Сърцето си в дворец на песента превърна,
дворец, от който звук и светлина се лей.
За теб бе туй съдба, която ти прегърна,
съдба, която и до днес със теб живей.

И твоят път осеян бе с цветя чудесни,
безброй цветя усмивка, от които грей –
разцъфнали със дъх от звучните ти песни;
тъй на славей, не един, ти даде глас да пей.

След себе си остави диря еховита,
на ручеи планински сбрала звучността,
в една пътека волна, слънчева, открита –
пътека, по която мина с песента.

ДЕРЗАЙ, МАЕСТРО!
До днес ти песни звучни все реди
и в песните душата си вгради.

Харалан НЕДЕВ
5 май 2006 г., Троян