ХУДОЖНИКЪТ МЕЖДУ НАРОДА

Стара истина е, че писатели, поети и философи подкърмят своите мисли с народни изкази и мъдрости. Често пъти от устата на простите хорица се чуват изрази като от големи мъдреци.

В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: „Майка, аз не разбирам от картини… Само иконите на манастира съм гледала…” Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: „Картината трябва да грее като жълтица…” Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това „греене като жълтица”! Тя ми каза още, че за нея „добър е само човек, който се труди”.

Картините на Майстора не греят ли като жълтица? Майсторът е разбрал най-добре дейното състояние на „греенето”. Той го е разбрал от яркото слънце, под което е наблюдавал първобагрените, греещи селянка от Кюстендилско. Под лъчепада на слънцето плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота, обгърнато от любящия поглед на художника, ще добие дейност в неговата творба и ще изрази стремежите и радостите на народа. Младежките кооперативни групи, селските вечеринки и забави, читалищното дело и всички нови културни прояви са благодатен материал.

ИВАН ШОШКОВ
в. „Заря”

• • • 

ЗА ЖИВОПИСТА – И ЗА ИЗЛОЖБАТА НА БОЧО ДОНЕВ

…Съществуват главно три типа художници – първи тип, които стоят пред сюжета и робски се мъчат (друго не могат – освен да се мъчат) да го изпишат. Техните „постижения” може да ги постигне всеки гражданин, без да има дарба, при едно систематично усърдие и желание за това. Това са маниаци, които не си дават сметка, че фотографическият апарат отдавна ги е конкурирал.

…Към втория тип спадат тези, които свободно, творчески възприемат природата. Тук историята познава гениални творци и значителни школи, като класицизъм, романтизъм, импресионизъм, новореализъм и пр. Те използват най-здравите елементи от сюжета.

Третият тип са тези, които независимо от природата, създават отличително личен свят – крайно синтетичен. Към тях спадат художници като Ботичели, Тинторето, Микеланджело, цялата живопис и скулптура на източните народи, а отчасти – Рубенс, Рембранд, Дюрер, Гоя, Домие и др.

Нашият съгражданин Бочо Донев, в тази си изложба изявява отношение на далеч надскочил първия тип майстори. Той не се мъчи робски над сюжета, защото го владее и свободно го използва, композирайки най-важните и характерни елементи, в тяхната обща, реална цялост. За сюжети са му послужвали отличителни за стопанството в троянско кътчета.

… Техническата работа на Донев е на съвременно култивиращ се живописец. Той поставя боята пластично, като формите на предметите са подчертавани с опростена графична линия. Багрите отмерени в хармонична звучност, не крещят и не са сурови. Линиите, точките и чертиците в хармония с багрената и тонова звучност определят съвременната пластичност и стилност – а от пластичността, съчетана с търсената идея се съди за художественото качество на картината.

... Живописецът с тази си изложба бележи значителен напредък в собственото си развитие. Показана в София, изложбата ще мине между хубавите. За Троян тя е рядко културно тържество.

Ванко Удренски (Иван ШОШКОВ)
в. „Подем” (Троян),
№ 37, 20 окт. 1941.