Лалю Маринов - ЛАМАР  
 
ЖИВОТ В ДАТИ | ЗА НЕГО | ОТ НЕГО | ГАЛЕРИЯ

 

1898

роден на 1 януари в с. Калейца, община Троян

1915

публикува първото си стихотворение в сп. „Млад турист”

1916

завършва Търговската гимназия в Свищов

1917

печата първите си стихотворения „Родина” и „Пролет” в сп. „Всеобщ преглед”

1918

завършва Школата за запасни офицери, участва в Първата световна война

1919

след войната е чиновник в Земеделската банка – Троян. Участва в списването на сп. „Облак”, издание на Театрално-просветната група – Троян.

1922

издава първата си стихосбирка „Арена” под псевдонима Ламар

1923

уволнен за анархистичните си убеждения. Установява се в София, където се сближава с Гео Милев и Христо Ясенов.

1924

сътрудничи на Гео Милев в сп. „Пламък”, където печата циклите „Към Европа” и „Разпятие”

1925

заедно с Тончо Цоневски основава печатница „Ново изкуство”, която ръководи до 1947 г.

1927

издава „Железни икони” (стихотворения)

1928

издава „Мирни размирни години” (поема)

1929 – 1932

редактира и издава сп. „Новис” за литература, театър, просвещение, преводи

1944 - 1945

участва във Втората световна война като командир на културна бригада

1946

председател на печатарския съюз

1950, 1952

получава Димитровска награда за литература

1951

издава „Утро над Родината” (стихотворения)

1953 – 1964

член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Секретар на съюза 1956 – 1958 г.

1959

издава „Мъдростта на годините”

1962 – 1974

зам. главен редактор на сп. „Български воин”. Членува в редакционната колегия на в. „Турист”. Основател и член на в. „Ехо”.

1968

удостоен със звание „Герой на социалистическия труд”

1970

получава званието „Народен деятел на културата”

1974

умира на 21 февруари в София

   
 
 
Начало "ЛИЧНОСТИ"