„Аз сам ще Ви уча на нова естетика” – бе заявил той през 1922 година. Днес трудно можем да кажем кого и на какво е научил. Останал без последователи и без епигони – навярно, защото бе прекалено своеобразен, за да бъде следван. Ала неговите предизвикателства не принадлежат само на историята: и днес има какво да научим от Ламар – тъй като и днес между висшите и нисшите пластове на езика лежат табута, предразсъдъци и ограничения – а тях никой не е прекрачвал тъй безкомпромисно и дръзко, както го правеше той.

Поезията му е жив мост между авангарда от 20-те години и новаторските търсения на поколението от 40-те – тъкмо той бе първомайсторът на българската поетическа гротеска… В съзнанието на Ламар се сблъскваха две психологически реалности: неопорочената душевност на запазилия все още своето първично светоусещане български селянин и бруталният, свърхнапрегнат свят на модерната цивилизация, нервният ритъм на новото време с всички негови примамливи и зловещи аспекти.

Той намери сили да понесе този конфликт, да го преосмисли и преодолее, като го превъплъти в стиховете си, като го синтезира в една панестетична и виталистична поетика, чийто център бе човекът на новото време. Не научи никого на нова естетика. Ала чрез поезията – може би без самият той да осъзнае това до край стана един от ярките й изразители.”

Едвин Сугарев
“Аз сам ще ви уча на нова естетика”, 1989 г.