„Навсякъде той е с България, понесъл в душата си онова „най-хубаво село в света”. С баирите и мерата, с нивите, лиснати със сочно зеленило напролет и мека охра наесен. С хората довчерашни аргати, еретици и бунтари, влели се в пълноводието на разкрепостеното ни битие.
В неговите картини и литографии присъствието на България не е гол пейзаж, нито пък мъртва етнография. То е във вековечните корени на духа, в битките за свобода, в премъдростта на труда, в багрите и ритъма на обновената ни земя.”

Ганко Цанов

• • •

„Балкански рисува с пламенни цветове. Неговият произход от Сезан е явно видим в по-ранните картини, които са изградени от цветове. Тогава обаче той се обръща към своя национален фолклор и линията печели все повече значение в неговите картини, превръща се в черно очертание на гладка цветна повърхност и този начин на рисуване ни осигурява радостни, добре построени и в блестящи цветове греещи картини от живота на България. Един художник, който разбира да общува с цветове, но също и да рисува с тях.”

из отзив във “Neues Osterreich”
по повод изложба във Виена
на Пенчо Балкански – 1963

• • •

„ Но… това не са снимки! Това са просто живи, изразителни, приказващи образи. Този майстор е успял да улови с обектива на апарата си най-характерното, най-типичното, най-изразителното!”

в. „Народна трибуна”, 1933 г.
по повод първата фотоизложба на Пенчо Балкански

• • •

„В тези снимки виждаме постиженията на модерната българска фотография. Пенчо Балкански е фотограф-художник. Той изучава своите обекти, избира отсечката и моментите, подчертава характера”

оценка на пловдивския художник Цанко Лавренов
по повод фотографска изложба на Пенчо Балкански, 1935 г.