„Като сътрудник на Етнографския институт с музей ми бе въз­ложено да проуча развитието на грънчарския занаят в Троян и Троянско. Но да се работи в една област, каквато представят бъл­гарските народни занаяти, непроучени до сега, е труд твърде отго­ворен, особено що се отнася до въпроса за миналото на занаятите. Необходимо е изследвачът да разпитва множество стари люде – занаятчии и други, да се справя с местни предания, имена и обичаи, да събира веществени останки, да прави рисунки-реставрации, фото-снимки и др. Така събраният материал, словесен и веществен, под­реден и систематизиран, може да представя известен принос към науката. При изследване на грънчарския занаят в гр. Троян и Троянско следвах в общи черти тоя именно метод на работа.
…
… За троянското грънчарство държах да изтъкна самобитното и типичното в занаята, което се е развило на местна почва, както по отношение на материалите, обработката, украсата и на бита на грънчарските работници (майстори, калфи и чираци), така и по отношение на създадения фолклор — легенди, песни, пословици, сравнения и др., възникнали у народа вследствие на употребата на различните грънчарски изделия.
Изказвам благодарност на всички грънчари от Троян и Троянско, които ме подпомогнаха при работата със своя опит и своите знания.”

Петър Хаджиев
из Предговор към "Грънчарството в Троянско".
С., БАН, 1954, 83 с., граф., ил.

СЛИВОВАТА КУЛТУРА В ТРОЯНСКО, ОТРАЗЕНА В ПОМИНЪКА И БИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
(Историко-етнографска студия)

   „Нека ми бъде позволено да се представя:
Имам висше художествено, педагогическо и военно образование. Роден съм и отрасъл в селско семейство, където култа към земята, домашните животни и овощните дървета беше издигнат до реален пиетет. Още от малък опознах селския труд, особено труда, свързан с овощните дървета, най-вече със сливата, защото хората от Троянския край се препитаваха най-вече от сливовия плод – като храна и суровина за производството на сливова ракия, част от която консумираха по повод на различни битови случаи, а другата я продаваха на търговци и кръчмари и вземаха значителни суми (според селските мащаби) и от тази продажба осигуряваха издръжката на семейството и осигуряваха децата си да се учат, не рядко и висше образование.
         …
   В настоящия мой скромен труд съм се стремил да опиша лични впечатления, спомени и преживявания като селски син и труженик във всички процеси на сливарството, което беше основен доход преди 9.ІХ.1944 г., но съм се стремил да се вслушвам в съжденията и разговорите на троянеца как мисли и разсъждава по много въпроси не само по овощарството, но и по други проблеми, които го вълнуват. Така че до известна степен тази ми студия има и социологически характер.
   И друго. По всички въпроси, за които се изискваше по-висока компетентност, съм се сондирал и с агрономи-специалисти.
Ще обърна внимание и на следното: студията се придружава с повече от 50 рисунки с туш – повечето от тях са рисувани от натура и имат документален битов характер. За фотоснимките, които прилагам, мога да кажа същото. И те разкриват една страница от бита и отношенията между акцизните власти, търговците и самия селянин-производител на сливи – бит, който вече е история от нашия Троянски край.
   До голяма степен всичко, което е описано в тази студия, е минало – отношенията между хората, нравите, обичаите и словесния фолклор. А това придава на същата историко-етнографски облик. Да се надявам, че изложението (текст и рисунки, и фотоснимки) ще заинтересува любознателния читател.”

ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

   По своята същност трудът на Петър Хаджиев „Сливовата култура в Троянско, отразена в поминъка и бита на населението” представлява цялостно изследване на въпроса за сливовата култура в Троянския край. Авторът предлага кратки исторически данни за овощарството в България и в частност в Троян и Троянско; за троянската синя слива – засяване и грижи за сливовите дървета, начин за познаване зрелостта на сливите, бране и употреба. Подробно разглежда сливовия плод като храна на населението – методите за сушене на зрелите сливи, варене на маджун, сладко от сливи и мармалад, правене на сливов пестил, варене на сливова ракия. Специално внимание отделя на уредите и съдовете, които се ползват при производството и консумацията на ракията, на търговията с нея, на държавните закони и разпоредби за спиртните питиета, борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура, въздържателното движение в Троян и фолклора, свързан със синята слива и сливовата ракия.
   Към текста са приложени 45 рисунки с туш и 5 фотоснимки с обяснителен текст към тях.
   Копие на изследването се пази в библиотеката на Музея на народните художествени занаяти  и приложните изкуства – Троян.