Христо Радевски  
 
ЖИВОТ В ДАТИ | ЗА НЕГО | ОТ НЕГО | ГАЛЕРИЯ

САМОСТОЯТЕЛНО ИЗДАДЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

• Към Партията. Стихове, 1932.
• Ние сме правова страна. Стихове, 1933.
• Пулс. Стихове, 1936, 1945.
• Събко-Зъбко, 1938.
• Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата, 1938.
• Наопаки. Стихове за деца, 1943.
• Мечтател. Стихове за юноши, 1944.
• Въздух не достигаше. Стихове, 1945.
• Уважаемите. Басни, 1947.
• Избрани стихотворения, 1949, 1954.
• Басни, 1950, 1951, 1953, 1956.
• Смелчаци. Избр. стихотворения за деца и юноши, 1951, 1960.
• Избрани произведения. В 3 книги, 1956–1957.
• Те още живеят. Сатирични стихотворения, 1959.
• Извоювана родина. Избр. стихотворения, 1961.
• Сатира, 1961.
• 100 басни, 1961.
• Китна родина. Стихотворения, 1962.
• Небето е близко. Стихотворения. 1963.
• Избрани стихотворения, 1964.
• Страшният разбойник. Поема за деца, 1964.
• Стана весело. Стихотворения за деца, 1965.
• Не е верно ли? Сатира, 1966.
• Рано кована страна. Стихотворения, 1966.
• Весела книжка. Стихове за деца, 1967.
• Дванадесетте братя. Книжка-календарче, 1969.
• Живи като живите. Спомени. Кн. 1-11, 1970–1972.
• Оттука почва обичта. Стихотворения за деца, 1970.
• Слово за поетите, 1970.
• Хора. Стихове, 1970.
• Премъдрата книга. Стихотворения, 1971.
• Стихотворения, 1971.
• Хубав ден. Избр. стихотворения, 1972.
• Лирика. Избр. стихотворения, 1973.
• Одумки. Стихотворения за деца, 1975.
• Сатира. Избр. стихотворения, 1975.
• Въдичари. Разказ в стихове, 1976.
• Избрани преводи, 1977.
• Стихотворения за деца, 1977.
• Избрано. Стихотворения, 1978.
• Битки за утре. Избр. лит. статии и портрети, 1979.
• Гледец. Стихотворения, 1980.
• Лиричен бележник, 1981.
• Избрани творби. Лирика. Сатира. Стихотворения за  деца, 1983.
• Нашата прамайка, 1985.
• Весели приятели, 1986.
• Времето е проверка, 1987.
• Трудна пролет, 1988.
• Човешкият дълг. Статии и есета, 1988.
• Невероятно, но факт…, 1990.

ИЗБРАНО

ДЪЛГ

Когато в мислите си тънеш цял,
все някакво съмнение те гложди,
че нещо важно ти не си успял,
че главното не си изрекъл още.

О, тая жад, о, тоя порив чист
да влизаш в същината на нещата –
макар да знаеш, че това е риск,
че много е опасна дълбината.

Че мъртвото най-живо се държи
за своите скрижали неменими
че черните, удобните лъжи
понякога си турят светло име.

Но оня, който ти е дал език
и право истината да отсъдиш,
напрегнато очаква всеки миг;
– Ще бъдеш,
или се боиш да бъдеш

 

   
 
 
Начало "ЛИЧНОСТИ"