Христо Радевски  
 
ЖИВОТ В ДАТИ | ЗА НЕГО | ОТ НЕГО | ГАЛЕРИЯ


1903

роден на 10 октомври в с. Белиш, община Троян

1922

завършва гимназия в Ловеч. Следва романска филология в СУ „Св. Климент Охридски”

1924

публикува за пръв път в хумористичното сп. „Звънар”

1925

става помощник на Д. Полянов в редактирането и издаването на сп. „Наковалня”

1927 – 1928

редактира седмичната хумористична страница на в. „Новини”

1929 – 1934

един от основателите и гл. редактор на в. „РЛФ”

1932 – 1943

издава: „Към Партията” (стихове,1932); „Ние сме правова страна” (стихове, 1933); „Пулс” (стихове, 1936); „Събко-Зъбко” и „Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата” (1938); „Наопаки” (стихове за деца, 1943)

1944

редактор на културния отдел на в. „Работническо дело”. Издава „Мечтател” (стихове за юноши)

1945

главен редактор на в. „Литературен фронт”. Издава „Въздух не достигаше” (стихове)

1945 – 1948

културен съветник в българското посолство в Москва

1948 – 1962

член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, гл. секретар на Съюза 1949 – 1956

1950, 1951

удостоен с Димитровска награда за литература

1953 – 1979

народен представител в три народни събрания

1958 – 1963

главен редактор на сп. „Септември”

1959

издава „Те още живеят” (сатирични стихотворения)

1961

издава „Извоювана родина” (избрани стихотворения), „Сатира”, „100 басни”

1963

удостоен със звание „Заслужил деятел на културата”

1969

удостоен със звание „Народен деятел на културата” и „Герой на социалистическия труд” (1973)

1988

участва в създаването на „Клуб в подкрепа на гласността и преустройството”

1996

умира на 14 февруари

   
 
 
Начало "ЛИЧНОСТИ"