„Наистина художникът Стефан Дачев е един от поетите на четката. В живописта му откриваме мекота и благородство, заедно с тях и една сурова и първична красота.

Цветовите стойности на картините му са интересни и деликатни, богати откъм полутонове, притежаващи експресивна сила и заряд. В платната му откриваме полет и вдъхновение, те са един истински апотеоз на майката природа.”

Брус Уайтман
„Поетът на четките”
The Poet of Brushes, Independent

• • •

„Първа и последна любов на художника е природата. В докосването с нея се раждат неговите творчески откровения, изречени с езика на багрите и тоновете. Живописта му се налага със своята естественост и непринуденост, в нея природата е изобразена такава, каквато е. Художникът не се намесва грубо в нейните форми и цветове, не я деформира. От картините му се излъчва красота и хармония, сдържаност и нежна мекота. Това е живопис, в която е отразена скромността на художника, живопис, съответстваща на неговия спокоен и уравновесен темперамент.
     …
Платната на Стефан Дачев привличат със своята отворена перспектива, внушават чувство за волност и простор. В своя тематичен спектър те обхващат четирите годишни сезона – от тях се носи зеленият зов на пролетта с разцъфтелите лопуши край река Рогачева и сребърно-лилавият напев на зимата.”

Илия Ганчев
„Цветните послания на художника”
(Размисли за изложбата на Стефан Дачев)
в. „Троянски глас”, № 18, 3 май 1989.