Има личности в историята на всяка култура, които по емблематичен начин стават изразители на националното културно съзнание. Не е необходимо да са част от светския или властовия елит на страната или дори да са постигнали престижни научни постове. Науката и културата предпочитат не високопарните пози, а служенето и всеотдайността. Скромният наглед и незаслужено забравен български публицист и учител д-р Найден Шейтанов отдава цялата си интелектуална енергия и талант за културното и историческото самосъзнание на своята нация. А оттам и за бленуваната от него роля на българския народ като авангард на прогреса на Балканите и достоен участник в световноисторическия процес, чието ускоряване в модерната епоха интуитивно усеща.

В опита на Найден Шейтанов да конструира система на национален светоглед или дори вселеноглед, както е наричан на отделни места, из научното и публицистичното му творчество личи искреност и добронамереност, лишена от шовинизъм и агресивност към Другостта. За него подобен, претендиращ за универсална епистемологична ценност, светоглед е едновременно космогония и етика, родинознание и поглед към световната история. Но винаги поглед от позициите на българското и отношението към него. Той изрично говори за балканобьлгарския титанизъм като хуманизъм.

„Макар и утопична, рамката, в която Шейтанов поставя българското начало, е наистина чутовно-титанична. Балкано-българският светоглед се оказва наследник на всички незагубени и съхранени в народната ни памет стойностни културни тенденции, сплавяващи в единство тракийската, критско-микенската, йонийската, далекоазиатската, римската, византийската духовни опитности. Набляга се на богомилската идея за балканската всечовечност. От утопия, обърната назад, Шейтанов си поставя задачата да реконструира един модел на бъдещата България, обединяващ и стимулиращ градивните енергии на нацията.

Троянец, немски възпитаник, културфилософ и културисторик, учител в Първа мъжка гимназия в София, радвал се на обичта и уважението на своите възпитаници, възприемали го като истински европейски интелектуалец от маниерите и начина на обличане до енциклопедичната му начетеност ц сладкодумие."

Ерика Лазарова - из предговора към
 „Балкано-бьлаарският титанизъм"

"Идеята за любовта като космическа сила (или космогоничен принцип) от българската митология и светоглед Шейтанов разглежда като основа на мирозданието. Изисква се наистина много обич към българското като субстанция на личностните ви корени и дълбоко родолюбиво чувство, дръзнало да направи сравними българската митология със световните образци, за да се роди подобна поема в проза. Но смисълът е още по-грандиозен – създаване на оригинално българско петокнижие: Любов, Човек, История, Култура, Съдба.”

Ерика Лазарова – из предговора към
„Балкано-бьлгарският титанизьм”