Оценките, които медицинските среди в света дават на клинициста и учения проф. Шипковенски намират израз и в членството му в над 25 представителни медицински международни, чуждестранни и национални научни общности, които го избират за свой член и почетен член.

Някои от тях са:
Дружеството на немските психиатри и невролози
Международният съвет по групова психиатрия
Френското дружество запсихосоматична медицина
Световната федерация по неврология
Националният съвет по престъпления и престъпност в Ню Йорк
Вицепрезидент на Международната асоциация по социална психиатрия
Почетен член на Обществото за напредък на психотерапията в САЩ
Съюзът на научните работници в България
Научното дружество на българските невролози и психиатри

Поколения български лекари позпават обаятелното слово на лектора и учителя проф. Шипковенски. Изнесени на блестищ, литературен български език и висок медицински стил, в тях, както в повечето оттрудовете  му, научната фактология и клиничният анализ оживяват чрез образите на известни и по-малко известни литературни произведения.

„Преподаването е свещенодействие" – казва той и щедро предава своя опит. В клиниката създава кръжок по психиатрия, включва студентите си в научни разработки.

Изключителни са заслугите на проф. Шипковенски за развитието на българската психиатрия като лекар, преподавател и учен. Респектиращо е огромното му научно дело. Над 300 са публикуваните научни трудове в различните области на психиатрията – продукт и на интензивна практическа дейност и клинични изследвания, приносни за нашата медицинска наука и авторитета на нашата страна. Благодарение на проф. Шипковенски съдебната психиатрия се обособява като престижен клон на психиатричната ни наука. Работата му получава голямо международно признание, а българската съдебна психиатрия и досега следва очертаната от него посока.

С огромното си, оригинално и приносно научно дело проф. Никола Шипковенски получава признанието и уважението на международните научни общности. Но както често се случва, не е щаден в родината, не ся му спестени болка и огорчение. Вероятно това го е правило по-силен. Съвсем сигурно е и това, че да устои му е помагал и троянският балканджийски корен.

Проф. Никола Шипковенски никога не се затваря единствено в границите на своите професионални интереси, никога не е бил кабинетен учен и сигурно затова са успешни опитите му да обосновава научните си твърдения, защото психиатрията не е само патология на човешката личност, тя е наука за човешката същност, за радостите и тревогите, за наследствената обремененост, за стресовете, за душевните битки, които човек води сам със себе си. Неща, които се усещат и откриват в ежедневното общуване.